И пред вратата ми като кученце да спиш,
и пръстите от гризене да си строшиш. Пука ми, изгаряй,
няма да ти вдигна. Много късно някак си,
умори се целия. И пред вратата ми като кученце да спиш,
и пръстите от гризене да си строшиш. Да ти викна ли такси,
от Анелия. От ревност да трепериш, от яд да се топиш,
и твоя бях, не цениш, звъниш ми – гледай, ти си бивш. И чашите ти празни от мъка да броиш,
че от друг ме губиш, да се боиш. Отчаен да звъниш и от болка да скимтиш,
няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш. За този, д’ет си мислише,
че ще ме мачка – майка ми,
не ме е родила глупачка. Дрехи в целият ти хол,
чаши счупени на сол,
по гърба ти моя лак,
искаш ли ги пак? Казва ли го, че без болка нямало любов,
я вземи го, да боли, бъди готов. Сърцето, чистото ми,
влезна и го пръсна. Сега добре ли влизам ти,
със фраза мръсна? От ревност да трепериш, от яд да се топиш,
и твоя бях, не цениш, звъниш ми – гледай, ти си бивш. Казва ли го, че без болка нямало любов,
я вземи го, да боли, бъди готов. Звъниш ли, загориш ли,
сам си го постигна. И чашите ти празни от мъка да броиш,
че от друг ме губиш, да се боиш. Отчаен да звъниш и от болка да скимтиш,
няма ме, няма ме, няма ме, не ми тежиш. С добрата легна си,
а след това не звъдна,
сега ще видиш стената ми тъмна.